Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно

„Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ предлага цялостна, концептуално осмислена теоретическа и литературно-историческа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. Проследено е как контрамодерният патос на постмодернизма реално работи в поезията на 90-те в една сложна раздвоеност между актуалното, остро политическото, от една страна, и митологичното, от друга. Анализиран е настойчивият интерес на младата поезия към механизмите на националната идеология, произведена от литературния канон, към философията на българската история изобщо. Постмодернизмът през 90-те е прочетен като съпротива срещу празнотата на постисторията, като опит за преодоляване на посткатастрофичния стрес след рухването на комунизма (и края на Модерността) в териториите на митопоетическото, чрез (поредното) носталгичното връщане към „топлите“ езици на националното, „дядовското“ – акт, който е бил проиграван в българския митопоетически разказ. Изследването е аргументирана и страстна защита на поколението на 90-те, често обвинявано в национален нихилизъм. Неговото творчество е органично вписано в едрата логика на националния литературен разказ.