Когато времето кристализира

Чрез книгата си "Когато времето кристализира" авторът ни припомня онези неща, които не иска да забрави. „Трайните неща“, които са го вълнували. „Когато времето кристализира“ е неговата представа за творческото начало в човека, който в движението на времето търси и понякога намира себе си.

Ние сме това, което помним. Ние сме това, което не искаме да забравим. Какво щяхме да бъдем, ако няхме спомена за редките моменти на щастие, за часовете на скръб, за времето, когато са се раждали прозренията ни за смисъла и безсмислието. Ние сме нашата памет за отминалото време, за умрелите ни приятели, за трагичното в човешкия ни жребий, за светлината и мрака в историческото ни минало, за стиховете на любимия поет, за мъдрите думи на някой философ. Ние сме онази памет, без която няма идентичност, традиция и култура. И ние сме поривът да разберем и видим трайните неща в неспирния поток на времето, за които пише Александър Геров в стихотворението си „Кристали”, наричайки ги „една голяма любов”, „едно голямо вдъхновение”, „една голяма саможертва”. И които имат още много имена.