След Вавилон: аспекти на езика и превода

Джордж Стайнър недвусмислено сочи: Всяка реч е превод, всяко общуване е превод; за да достигне до друг човек, смисълът трябва да бъде преведен – да бъде пренесен от един език в друг, но и да бъде прехвърлен през времето и пространството, през културите и контекстите. Това е изходната позиция на Джордж Стайнър в книгата, една от най-значимите издания, посветени на превода. Какво прави възможен (или невъзможен) този пренос и къде са неговите предели? Разширил максимално обхвата на превода, авторът неизбежно достига до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света.

Самият Джордж Стайнър казва за себе си, че е трилингвист. Това му дава уникална перспектива към многовековната европейска традиция, в която той се чувства у дома си и сред която се движи със завидна лекота. Отхвърлил мозаечното парцелиране на съвременната хуманитаристика, Стайнър черпи смело, но и ерудирано от разнородните извори на западноевропейската мисъл. Сред идеите, които очертава, не липсват и провокативни – не може да има теория на превода, а само поетика на превода; езикът е средство за комуникация, но той е и средство за блокиране на комуникацията; лъжата, а не истината, носи творчески потенциал.