Социална психология на езика

В тази монография Красимира Алексова разглежда значението, формите и употребите на предположителните глаголни форми, наричани презумптив, напр. „Това ще да е работа на Иван.“

Красимира Алексова е професор, д.ф.н. в Катедрата по български език на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите ѝ са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и преподаването на българския език като чужд. Авторка е на 7 монографии и на над 260 статии и студии.

В тази монография Красимира Алексова разглежда значението, формите и употребите на предположителните глаголни форми, наричани презумптив, напр. „Това ще да е работа на Иван.“ Авторката доказва, че презумптивът е отделна и независима от наклонението и евиденциалността категория. Едни от интересните особености на презумптивите са запазването на частицата „да“ и образуването на отрицателните форми с частицата „не“, а не с форманта „няма да“, както е при индикативните бъдещи времена. Освен това съществуват и съвпадения на формите на времената в презумптива поради процесите на формообразуване и отпадането на противопоставянето между нерезултативните и резултативните времена. Най-интересната особеност обаче е наличието на несвидетелски и свидетелски форми на миналите презумптивни времена. В книгата са представени и коментирани множество примери с употреби на презумптива в историографски съчинения от първата половина на ХХ в., в исторически и други романи и разкази от ХХ в., в електронни корпуси и в интернет. Всички те доказват самостоятелния характер на презумптива в съвременния български език и неговото съществуване и днес.