Библиографски и дигитални измерения на българското краезнание

Главните въпроси, на които книгата се опитва да даде отговор:

• Само на миналото ли принадлежи системата на краеведската библиография, или в нея има потенциал да се трансформира в ефективен информационен ресурс на краезнанието в електронна среда?
• Възможно ли е да се използва натрупаният с времето краеведски библиографски масив в днешните процеси на дигитална конверсия на местното книжовно наследство?
• Ще намери ли краеведската библиографска информация мястото си като канал за връзка към дигиталното съдържание?

Отговорът на повечето от тях е положителен и той е подкрепен с множество практически примери или приложими в бъдеще модели.