Христоматия по история на телевизията в България

„Българската телевизия 1959-1990. Христоматия по история на телевизията в България“ е първата по рода си христоматия, свързана с изследване на телевизионната история у нас. В сборника се представят малко познати или непознати документи за създаването, утвърждаването и развитието на Българската телевизия. Водещ принцип при подреждане на документите е хронологичният. Основен източник е Централният държавен архив. Използват се сведения за БТ от конгресите на БКП. В подбора на източниците са включени публикации в печата и специализирани списания, чрез които се проследяват историческите явления и процеси в българската телевизионна област.

„Българската телевизия 1959-1990. Христоматия по история на телевизията в България“, като първо и основополагащо помагало, се ограничава само в главните изворови документи, които дават информация за историята на медията. Предложени са за анализ архивни материали, които съдържат данни за реализираните промени в телевизията като ново средство за масово осведомяване. Това позволява да се проследи развитието както на телевизионните предавания, рубрики и материално-техническа база, така и на функционирането на телевизията. Всички съпътстващи (и безспорно важни) показатели са обект на следващи разработки.

Христоматията има за цел да ориентира читателите в процесите по създаването на една изцяло нова област от българската културна история - телевизията, за участието на държавата по изграждането на този нов институт, както и за формирането на навика за гледане на телевизия. Краят на периода показва влиянието на телевизията и нейното обществено позициониране.

„Българската телевизия 1959-1990. Христоматия по история на телевизията в България“ изяснява процеса на развитие на телевизията в България. На тази база ще се допълват, разработват, съпоставят, критикуват и оценяват както основни телевизионни показатели, така и взаимодействието на телевизия - политика, телевизия - аудитория, телевизия - общество.