Пиши ми, чудна моя, скоро

През 1960 г. Х.К.Артман пише изпълнени с копнеж писма и духовити пощенски картички, към които прибавя и любовни стихотворения (по-късно включени в стихосбирката aufmeine klinge geschrieben (написано върху резеца ми) - всички те адресирани до младата актриса Диди Махер от Клагенфурт, където тя продължително време се лекува от тежко заболяване и където поетът често я посещава. Епистоларните и лирически „вербарий" са съчетани с изрезки на карикатури и пасажи с шрифт на санскрит, който и поетът, и актрисата са умеели да пишат и четат. Към някои от писмата има залепени сухи цветя, които ги превръщат в истински поетичен хербарий на копнежа. Художничката Сузане Шмьогер (създала по-късно декорите на много от пиесите на Артман) допълни и обогати художествено този хербарий. Който днес чуе името на Х.К. Артман, го свързва с представата за най-новата австрийска литература. Виенската група и диалектната поезия. Не е публикувал любовна лирика. Първи стихове 1947 г. във Виенското радио. 1949 г. Рене Алтман го въвежда в кръга на младите поети около виенското списание "Neue Wege" [Нови пътища]. Член на „Wiener Gruppe" [Виенска група] - Фридрих Ахлайтнер, Конрад Байер, Герхард Рюм, Освалд Винер; обявява своите „осем тези" за поетическия акт. След 1956 г. чест гост в имението „Тонхоф", пише либрета за Герхард Ламперсберг. 1958 г. първа книга със стихове на диалект med ana schwoazzn dintn. (c черно мастило). Следват сборници с пиеси, проза, поезия. Носител на множество награди: Голямата държавна награда на Австрия 1974, наградата „Бюхнер" 1997, наградата „Нестрой" 1997. Актрисата Диди Махер е играла в Залцбург, Грац, Дармщат, Баден-Баден, Франкфурт, Берлин. Във Виена е била в трупата на „Театер и дер Драхенгасе", и на „Театер ин дер Йозефщат". Заедно с Ото Таузиг и Улф Бирбаумер през 1979 основава Театър „Фо" и е негов ръководител до 1995 г. За нейната дейност има книга от Габриеле Пфайфер. Сузане Шмьогнер е завършила текстилен дизайн. През 1963 г. създава ателие за ръчно щамповане върху плат и кожа. Дизайнер на австрийски и чуждестранни постановки в театъра, мюзикъла, киното. Автор на видеоклипове, изложби, илюстрации на книги, плакати. Автор е и на един роман. Ана Димова е завършила Немска филология в София, защитила е докторат по контрастивна лингвистика в Лайпциг, професор по германско езикознание и теория на превода в Шуменския университет. Преводачка на немскоезична литература (Йозеф Рот, Карл Краус, Кристоф Рансмайр, Паул Целан, Ян Асман и др.) и на българска литература на немски език (Радой Ралин, Блага Димитрова, Николай Кънчев и др.). Автор на книгите: Импресионизъм и превод (В.Търново 1995), Увод в теорията на превода (Шумен 2001), Вицът като езиков и културен феномен (В.Търново 2006).