Бездната на бъдещето

Дървото беше празнично зелено в онази призрачна градина, изправило короната си царствена, без края й да мога да достигна - безкрайни клони право във небето! И както погледът ми възхитено литна, усетих аз да се повдигам и тялото ми бавно да изчезва като във приказна магия. И както в нежността го вричах, дочух гласът й да ме вика и станах вяър, облаче, въздишка, не страдах вече, но и не обичах!