Всичко това

„Всичко това” е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия – и поетика – е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго „докосване на светлината”, ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984-та.

„Всичко това” е невъзможно да се освети без „всичко онова”, което е било, минава, но и ще бъде като спомен, като открита изпод руините на града отломка време. Няма как да разберем печалния тон на новата стихосбирка, без да видим фундамента, върху който стъпват тези поетически късове – пространствата и времената, през които преминават; асоциациите, които запечатват, или по-скоро се опитват да слепят – късовете от разбилата се на парчета поетическа амфора на Пловдив.