Роман за Лисан

Обединяващото заглавие „Роман за Лисан“ се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение – осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171–1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях – Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, – но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан биват групирани в браншове, включени в три основни сбирки (колекции). Сборно разказите надхвърлят 30 000 стиха. Настоящото издание представя за пръв път на български най-ранните старофренски текстове за Лисан в обем от 8410 стиха – около една четвърт от цялото.

Разказите за Лисан са създадени в Златния век на средновековната художествена словесност във Франция – период на среща на високата култура с фолклора, на авторското творчество с анонимната традиция. От тази среща се ражда литература със свеж хумор. Подобно на сатурналиите и карнавалите, смехът в разказите за Лисан обръща за кратко време наопаки – сякаш на игра – картината на света, без да го отхвърля.

Стоян Атанасов