Окото на съзнанието

В книгата „Окото на съзнанието“ са разказани историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности: силата на речта, зрението, способността да се разпознават лица, усещането за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света:

• Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността си да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, и Сю, невробиолог, която никога не е виждала в три измерения, докато най-накрая се сдобива със стереоскопично зрение в 50-те си години.
• Пат, която пресъздава наново себе си като грижовна баба и активен член на общността си, въпреки факта, че има афазия и не може да произнесе дори едно изречение, и Хауард, плодовит романист, който трябва да открие начин да продължи живота си като писател дори след като инсулт поразява способността му да чете.
• Самият д-р Сакс, който разказва историята на рака на окото му и странните и объркващи ефекти вследствие на това.

Оливър Сакс изследва някои много странни парадокси – хора, които могат да виждат идеално, но не могат да разпознаят собствените си деца, и слепи хора, които стават хиперзрящи или се ориентират в света благодарение на „зрение чрез езика“.