Човекът в търсене на висш смисъл - луксозно издание

Продължението на книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“

„Човекът в търсене на висш смисъл“ е дългоочакваното продължение на основния труд на Виктор Франкъл – „Човекът в търсене на смисъл“. В настоящия сборник от есета и лекция авторът надгражда теориите си. Той утвърждава тезата си за присъщата на всеки воля за смисъл, която в сблъсъците ни със смъртта, болката и вината ни мотивира не само да не се отчайваме, но и да израстваме.

Оригинално заглавие: Man's Search for Ultimate Meaning, Viktor Frankl; Превод: Ангелин Мичев.

Виктор Франкъл е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, създател е на логотерапията – хуманистична или екзистенциална психотерапия, или по-скоро една „висша психология“. Удостоен е с почетната титла „доктор хонорис кауза“ от 29 университета от цял свят. Книгата „Човекът в търсене на смисъл“ е преведена на повече от 40 езика и до смъртта на Франкъл през 1997 г. от нея са продадени над 12 милиона екземпляра. Определена е за една от 10-те най-влиятелни книги на миналия век.

Подбрани цитати от книгата „Човекът в търсене на висш смисъл“

Психиатрите не можем да кажем на пациента какъв би трябвало да е смисълът на една ситуация за него. Още по-малко е възможно да му посочим къде да търси смисъла на живота си като цяло. Но можем да му покажем, че животът не спира да ни предлага смисъл до последния миг, до сетния ни дъх. Хората са способни да откриват смисъл в живота си независимо от пол, възраст, коефициент на интелигентност, образование, характерова структура, жизнена среда и най-забележителното, независимо от това дали са религиозни, или не, а ако са религиозни, независимо от вероизповеданието си.

Има три пътя към реализирането на смисъл: първо, посредством извършване на някакво дело или създаване на творба; второ, посредством преживяване на нещо или среща с някого; с други думи, смисъл може да бъде открит не само в работата, но и в любовта. Най-важен е обаче третият път: изправени пред участ, която не можем да променим, от нас се изисква да се възползваме от нея по-най добрия начин, като се извисим и надраснем самите себе си.

Несъмнено нашето индустриализирано общество се старае да задоволи всички човешки потребности, а неговият спътник, консуматорското общество, се е заел дори непрекъснато да създава нови потребности, които да бъдат задоволявани; но най-човешката потребност - потребността да открием и реализираме смисъл в своя живот - бива фрустрирана от това общество. Най-засегнато е младото поколение и такива феномени, като зависимостите, агресията и депресията, в крайна сметка се дължат именно на усещането за безсмислие.