Откриването на психологията

Науката може да е върховният израз на човешката предвидливост, почтеност и сътрудничество, но може да е и инструментално преследване, пълно с мислене в тесни рамки, предубедени преценки и егоистични действия. Предизвикателство, пред което е изправена науката през следващите 10 години, е битката между тези различни концепции за науката пред лицето на засилващата се конкуренция и намаляващите ресурси. Повторяемите факти са предпоставката за всяка добра научна теория. Науката обаче е нещо повече от натрупването на факти, целта ѝ е разкриването на тяхната тайна – конкретизирането на механизма, който лежи в основата на появата им. Голям научен напредък може да се постигне с едно-единствено изследване, но повечето примери на такъв напредък са резултат от цели програми от педантични изследвания, които могат да се повтарят. Изследователската програма прави възможно голям изследователски въпрос да се раздроби на по-малки, поддаващи се на изучаване поредици от въпроси и да се осигури достатъчно внимание към детайлите във всяко изследване – от неговото замисляне и изпълнение до анализа и интерпретацията му, така че емпиричните резултати да представляват поддаващи се на повторение научни факти, на чиято основа човек може да гради солидно; с други думи практикуването на почтеност и търпение.

Джон Т. Качопо и Лора А. Фребър представят психологията като интегративно поле по два начина. Първо, учебникът отразява полагащото се на психологията място като централна наука, която синтезира изследванията в редица други области. Второ, психологията се представя като единна наука, която се стреми към пълно разбиране на човешката психика, а не като слабо свързан набор от автономни подобласти. Днес психологията бързо върви към своята зрялост като интегративна, многодисциплинарна област; този въвеждащ текст предлага възможността „цялата“ психология да се въведе в един курс.