Вкусовете на живота

Марио Леви тръгва на ново пътешествие, проследявайки историята чрез ястията на предците, мигрирали от Иберия в Османските земи през XV век.

Във „Вкусовете на живота“ (2013) героини са майките, лелите, бабите… Голяма част от действието се развива в кухнята, с аромати и вкусове, но смесени с вкусовете на живота, понеже идват от историята и културното наследство. Атрактивен, емоционален роман, следващ стъпките на „Истанбул беше една приказка“.

Преводач: Йорданка Бибина; Редактор: Мартин Христов; Художник: Василена Георгиева.

Авторът не се колебае да даде и рецепти. Защото е готвил тези ястия многократно и ги е споделял с близките си така, както ги е научил от баба си. И тук пътят води в дълбините на османската кухня. Това обаче не е готварска книга, по-скоро напомня на семеен албум. Истории, спомени и легенди се разказват в тъжно-хумористичен стил, също както самият живот. Във „Вкусовете на живота“ авторът ни кара да осъзнаем простичката истина, че храната е важен инструмент за изграждане на културата и пренасянето ѝ за бъдещите поколения. И да се замислим създава ли се социална памет чрез споделяне на радости, щастие, болка и тъга извън семейната трапеза?