Корабни енергетични уредби

Предложеният на читателите учебник по "Корабни енергетични уредби" е написан в съответствие с учебната програма по едноименната дисциплина от учебния план на специалност "Корабни машини и механизми" в Техническия Университет – Варна. Обучението по "Корабни енергетични уредби" в него води своето начало от 1967год. и е свързано с имената на преподавателите от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" офицерите инж. Христо Христов и инж. Светослав Славов. През периода 1967 – 1980год. лекции по тази дисциплина са изнасяни от проф. д.т.н. А. Г. Курзон, проф. д.т.н. Л. А. Маслов от тогавашния Ленинградски корабостроителен институт, от проф. д.т.н. Живко Добрев от Техническия Университет – Рощок и др. В учебника е обобщен дългогодишния опит от воденето на дисциплината по "Корабни енергетични уредби". Целта ни е той да бъде едно полезно четиво за подготовката на студентите от специалност "Корабни машини и механизми" и за преподготовката на широк кръг специалисти, работещи в различни области на корабната енергетика като проектиране, техническа експлоатация и ремонт. Съставянето на учебника е съобразено с обстоятелството, че читателят е усвоил дисциплините "Термодинамика и топлопренасяне", "Корабни парогенератори", "Корабни дизелови двигатели", "Корабни турбомашини", "Корабни спомагателни механизми". Това дава възможност в изложения материал да се постави ударението върху принципите на организацията на съвместното функциониране на елементите на корабната енергетична уредба в единна система, способна да осигури движението на кораба, както и производството на електроенергия и топлина на борда. Съдържанието е разпределено между трите основни вида корабни енергетични уредби – дизелови, паротурбинни и газотурбинни. Най-голям по обем е разделът за корабните дизелови уредби. Това е естествено, защото те са най-разпространени в корабната енергетика. По-малък, но достатъчен обем е отделен на корабните паротурбинни и газотурбинни уредби поради по-малкото им приложение. Необходимостта от задълбочено изучаване на паротурбинните уредби произтича и от обстоятелството, че парното стопанство в дизеловите енергетични уредби и особено в тези на танкерите значително нарасна по своя обем и сложност през последните 25-30 години. Що се отнася до газотурбинните уредби в последните 10-15 години се забелязва тенденция към нарастване на използването им при свръх бързоходни пътнически кораби и перспективни видове транспортни кораби. Всички критични бележки към изложения материал ще бъдат приети с благодарност от авторите на учебника.