Психология на майчинството

В контекста на акушерските грижи.

"Мотивът за написването на тази книга се корени в личното ми разбиране, че раждането на дете ни приближава най-осезаемо до Бога. Създавайки свой генетичен наследник, по свой образ и подобие, преживявайки трансформациите на абсолютната, безвъзмездна и безусловна любов, майката и бащата са създателите, пазителите и менторите за своето дете. То идва на света с плач, обявявайки, че нищо вече няма да е същото. "Новодошлият" променя завинаги живота на своите родители, на семейството, в което расте, на приятелите, които има, на хората, в които се влюбва. Всъщност... променя цялата Вселена. И ние носим отговорност за това. А тази книга е моят скромен принос, израз на личната ми отговорност към майките и техните новородени деца..."

Отдавна е известно, че начинът, по който влизаме в този свят, играе ключова роля в начина, по който живеем в него. Затова в първа глава са разгледани различните лица на майчинството в опит да отговорим на въпросите: съществува ли универсален майчин инстинкт и как се променя концепцията за добрата майка през годините. Съвременната наука надникна в утробата, постави под контрол раждаемостта, „приватизира“ раждането и го превърна в клинично медицинско събитие. Днес всяка четвърта жена у нас ражда детето си по начин, различен от нормалния, чрез Цезарово сечение. Но наясно ли сме с последиците? Част от отговорите са споделени в глава втора, заедно с идеята, че раждането е преобразяващо събитие с голям емоционален заряд и дългосрочни последици както за майката, така и за детето.

Представената теория на привързаността е разгледана в контекста на акушерските грижи, изхождайки от схващането, че първият час след раждането е времето, когато се поставят основите на една изначална, предопределяща живота ни любов. Разширяването на знанията за емоционалните процеси, протичащи през най-ранните периоди на детското развитие, ще помогне на специалистите да променят към по-добро болничните практики. А на младите родители ще подскажат по-пряк път към ефективно родителство. Всъщност преходът към него никак не е лесен. Факт е, че само 10% от двойките показват повишаване на удовлетвореността от връзката си след раждането. Това не е ли смущаващо? Нима раждането на дете не е най-щастливото събитие в живота ни?! На трудностите в усвояването на нови социални роли и пренастройване на семейните отношения е посветена четвърта глава. Знанията за този преход (които някои учени наричат "криза") ще помогне на специалистите да оказват по-ефективна подкрепа на младите семейства, а родителите ще въоръжи с търпение и желание за самоусъвършенстване.

Изхождайки от личната си практика като консултант по семейно планиране, в последната глава съм споделила своите виждания за особеностите на консултирането в контекста на сексуалното и репродуктивно здраве. Във време, когато хомосексуалното родителство е факт, съжителството в безбрачие е норма, а думата "джендър" все още не може да намери своето място в общественото пространство, вярвам, че това ще е от полза за всички, които се вълнуват от тази проблематика."