Поезия - Пол Елюар

Сборникът „Поезия“ от Пол Елюар няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро „лична антология“. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век.

Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга за поезията на Елюар се състои в това, че ползвайки естетиката на сюрреализма, той я е преодолял и е съумял да създаде своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял период. Оттогава датират стихотворенията от сборниците „Жестоката жажда за живот“, „Излишното време“, „Паметно тяло“ и „Фениксът“, послужили за гръбнак на настоящата подборка, като са ползвани и двата тома негови „Събрани съчинения“ Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората, с други думи, неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е борба за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.