Моята любима страна

„Смелостта на Елена и репортажният й стил са удивителни – това е онази Русия, която никога не виждаме. Всяка страница е ново откровение за живота под управлението на Путин.“ – Кристина Лам, автор на „Нашите тела, техните бойни полета“

„Искате ли да научите откъде е дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ – с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? [Костюченко] посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества – и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин – [същото онова чудовище,] което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще.“ – Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература

„Елена Костюченко е важен пътеводител в двадесет и първи век. Тази Русия, за която тя разказва тук, е онази Русия, която всички ние трябва да проумеем.“ – Тимъти Снайдър

„Костюченко не само намира път към мрака, тя успява да стигне в най-непрогледните му ъгли. . . Добрата новина, която изгрява там, е нейният талант. Прочетете я. Струва си.“ – Дмитри Муратов, главен редактор на „Новая газета“ и носител на Нобелова награда за мир

„У това момиче има повече мъжество, отколкото у стотина мъже. Ето защо винаги съм се чувствал толкова неловко да наричам себе си „журналист“. Не всеки има право да нарича себе си журналист. Елена си е извоювала това право хилядократно.“ – Виктор Шендерович

„Костюченко не споделя илюзията, че страната й е някак си впримчена в капан, [за който е виновен единствено] Путин. „Той е симптом, нека го наречем въплъщение на всички наши гадости“, споделя ми тя. „Но той не е коренът на всеки наш проблем.“ „Държавата е застанала между нас и любовта ни към нашата страна“, обяснява тя, „и ни казва кое е правилно, как трябва да се чувстваме, какво сме длъжни да правим.“ В своето творчество Костюченко се опитва – може би напразно – да се противопостави на това схващане. „Любовта не изисква мълчание“, ми казва. „Нито изисква лъжа. Нито пък убийства.“ Според нея любовта е „активно чувство“. „Виждаш многобройните недостатъци на Русия и ги назоваваш. Опитваш се да спреш злото, извършено от нея, да поправиш онова, което можеш, да оплачеш онова, което не можеш – и да откриеш някакъв смисъл в тази печал.“ – Джошуа Яфа, The New Yorker

„Малцина са опитвали да вникнат в живота на обикновените хора в най-голямата (по физически размер) страна в света по начина, по който го прави тази книга. . . Смелият и безкрайно личен репортажен стил [на Костюченко] e рядкост за Русия – и ще си остане такава за години напред.“ – New York Times

„Елена Костюченко е заслуженият лауреат на наградата „Домът на Пушкин“ за тази година измежду групата изключителни автори, включени в краткия списък, които пишат компетентно по широк кръг от важни въпроси. Нейните силни и смели репортажи за хора, които често остават пренебрегнати и угнетени, заслужават вниманието на широката аудитория.“ – Андрю Джак, основател на Pushkin House Book Prize, пред Moscow Times

„Удивителна, потресаваща, приковаваща читателя хроника за живота в Путинова Русия. Като момиче Елена Костюченко е искала да вярва в своята родина; като журналист тя е посветила живота си на това да изобличи нейното мракобесие. Прозата й е завладяваща, изгаряща, невротична. Историите й са незабравими – и безкрайно важни.“ – Керъл Оф, автор на „Всичко, което оставяме зад себе си“

„Необикновено смела книга, която въвежда читателя под кожата на една Русия, която малцина чужденци имат шанса да видят. С лаконичен и безстрашен език тя разголва цинизма и корупцията – но също така смелостта и огромното сърце на [хората в] любимата й страна. . . [Книга, която] просто не те оставя на мира.“ – Клариса Уорд, главен международен кореспондент на CNN и автор на книгата „На всички фронтове“

„Блестящи и поглъщащи комюникета от една, по думите на самата авторка, „изгубена страна“. Костюченко разказва за хората в периферията на обществото: избягали от дома си тийнейджъри; магистрални работнички, предоставящи сексуални услуги; хора, въдворени в психиатрични клиники; както и склонните към самоубийства туземни обитатели на мразовития север на Русия. Смели и сияйни репортажи от най висока проба.“ – Люк Хардинг, Observer

„Елена Костюченко предлага емоционалния си поглед към нашето разбиране за настоящето и неотдавнашното минало на Русия. Стремежът й да разказва сложни истории е съчетан с безкомпромисна преданост към хората, чийто живот описва.“ – Филип Рос Бълок, професор по руска литература и музика в Оксфордския университет

„Моята любима страна“ е пълна с внимателно проучени журналистически детайли, но в същото време е дълбоко лична и прекрасно написана – интимна и лична.“ – Роб Хейстингс, I Paper

„Безстрашна [серия от] потресаващи репортажи. Този неумолим поглед отвътре към [днешна] Русия е ни дава повече контрааргументи срещу Путиновата дезинформация от безбройните книги, написани от западни експерти, взети накуп.“ – Sunday Times, Книга на седмицата