Меланхолията

Тъгата, влечението към злото, лошото настроение не могат да бъдат забравени без помощта на съзнанието, не могат да бъдат обяснени нито социологически, нито антропологически, нито теологически, нито въз основа на историята на философията, понеже загадката на злото, на нищото е тъкмо в невъзможността за овладяване: прибягвайки до понятия, извършваме насилие над самите себе си. Меланхоликът не е в състояние да се хване за нищо и чувства, че битието го е изхвърлило от себе си, смята живота си за фатална грешка, за недоразумение и затова проклина цялото битие. Именно загадъчната наивност дели меланхолика от останалите хора, тя го прави неспособен да абстрахира собствения си Аз от битието. Към каквото и да посегне, то винаги го връща към него самия; а вглеждайки се в себе си, той вижда умалено копие на света.

Из „Меланхолията"