Хуан де Майрена

Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката – накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени с хумор, ирония, скептицизъм, нерядко откриваме и меланхолия и печал, винаги уважение към другия и другостта, и искрена, но сложна любов към Испания и испанското: „Изпитвам голяма любов към Испания и имам напълно отрицателна идея за нея. Всичко испанско ме очарова и в същото време ме възмущава“.

Преводът е по издание, в което оригиналът от 1936 г. е допълнен със статиите на А. Мачадо, публикувани в печата през 1937 и 1938 г.