От Теано до Улрике Майнхоф

В края на предговора към „Философия на правото“ Хегел пише: „Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач.“

Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета на представите, мечтите и измислиците си към света на истината, красотата и доброто дори тогава, когато се присмиват на възвишеното и тъгуват за дребнавото.

Този биографично-антологичен сборник, представящ такива полети от Теано до Улрике Майнхоф, не е за жени философи, нито пък за случайни спътнички на велики мислители, а за идеи, каквито са били и е трябвало е да бъдат. Дотолкова е оптимистично метафизичен и още по-оптимистично историчен.