Опити върху властта и истината

В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - различен от дисциплинарната власт или процедурите на комуникативната рационалност - на конструиране на социална реалност. Струва ми се обаче, че под този теоретичен пласт можем да открием друг екзистенциален пласт, чиято основна грижа е не властта, а субективността. В съвременния свят тя се оказва изправена пред дилема, чиито термини са еднакво неприемливи. Човешкото съществуване е застрашено да заличи своята индивидуалност, потъвайки в догматизма на общностите идентификации или, напротив, отхвърлило всякакъв ред и всякаква власт, да се принизи в илюзиите за едно чисто консумативно себеосъществяване. Как да се надмогне дилемата между заличаването и принизяването? Може ли да се отиде отвъд комунитаристкия свят на обособените културни общности или либералният свят на фриволните консуматори? Именно понятието власт е концептуалният инструмент, който според Димитър Вацов отваря тази възможност: трябва да признаем и поемем отговорност за властта си да интерпретираме и оценяваме света, да задаваме смисъл и ценност...

Боян Знеполски