Демократичното образование

„Понякога се чудя: дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Децата, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от „лошите деца“ в образователната система са всъщност печален продукт на собствените й изисквания?“

• Възможно ли е децата да учат, без да ги принуждаваме?
• Какво носи образователният минимум - полза или вреда?
• Може ли училището да е част от реалния живот на общността?
• Може ли училището да е творчески плод от труда, волята и решенията на уникалната местна общност – учители, родители и деца?
• Необходими ли са специфични умения за живот в свобода?

Яков Хехт дава отговори на тези и много други въпроси от позицията на основател на първото Демократично училище в Израел; днес в страната има над 25 такива училища, тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата, а международната мрежа от демократични училища по света се разраства.

„Ако човек няма достъп до областите, в които може да твори, той ще се обърне към областите, в които да разрушава: аз унищожавам (творенията на другите) – затова съществувам. Този феномен е добре познат в образователната психология. Детето, което се чувства отхвърлено, ще се заеме с унищожение, за да се почувства „признато“, да „демонстрира“ способностите си да създава, да твори.“

„Тестовете в училище са нещо като ритуал, който няма връзка с реална преценка на знанието. По мое мнение целта на ритуала е да се упражнява контрол над учениците и да бъдат вкарани в затвора, в който са самите учители.“