Книга за наркотиците - НЕнаръчник

„Книга за наркотиците. Ненаръчник“ говори за наркотиците без назидание, без истерия и без да се преструва, че любопитството не съществува. Обяснява как психоактивните вещества действат върху мозъка и тялото, защо изобщо хората ги употребяват, как се развива зависимостта, какво е толеранс, как се разпознава предозирането и защо понякога човек продължава да употребява, дори когато вече знае колко много губи.

Не е книга за това как да взимаш наркотици. Не е и книга, която просто ти казва да не ги взимаш. Това е книга за това как да се ориентираш в свят, в който наркотиците съществуват.

Защото те СЪЩЕСТВУВАТ. Децата ни чуват за тях, виждат ги, някой ден може да им бъдат предложени. И ако единственото, което сме им казали дотогава, е „Наркотиците са лоши. Не ги пипай“, всъщност сме ги оставили доста неподготвени за момента, в който трябва сами да вземат решение.

В книгата има канабис, MDMA, амфетамини и метамфетамини, алкохол, цигари, опиоиди, нови психоактивни вещества и психеделици. Но тя не е каталог на наркотиците. По-важният въпрос е друг: какво кара един човек да посегне към тях и какво се случва след това?

Понякога причината е удоволствие и любопитство. Понякога е компанията. А понякога наркотикът се превръща във фалшиво лекарство за страх, болка, тъга, тревожност, самота или усещането, че не можеш да се справиш. Именно затова зависимостта не може да бъде обяснена с „липса на воля“. Когато вече има зависимост, човекът не се нуждае от още един укор. Нуждае се от помощ.

Това е и книга за възрастните. За родителите, които искат да говорят с децата си, но се страхуват да не кажат нещо погрешно. За онзи много важен момент, в който трябва да изберем дали да бъдем човекът, пред когото детето ще скрие истината, или човекът, на когото ще се обади, когато стане страшно.

Написана е директно, смешно на места, болезнено честно на други. Не подценява младия читател и не му говори като на човек, който трябва просто да изпълнява инструкции. Дава му знание, контекст и възможност да мисли.

Защото добрата превенция не е да уплашим децата достатъчно. Добрата превенция е да им дадем достатъчно знания, достатъчно умения и достатъчно доверие, за да могат да поискат помощ, когато имат нужда от нея.