Моята кралица

Къде свършва детството? Някъде сред пожара на лятото, из красотата на безоблачните нощи или във виолетовите очи на първата любов...

Жан-Батист Андреа създава нежен и вълшебен съвременен роман за свободата, въображението и правото да бъдеш различен. Това е книга за онези мигове, в които фантазията е единственото убежище, любовта няма име, а едно лято може да продължи цял живот.

Лятото на 1965-а, долината на река Ас, Прованс. Едно дванайсетгодишно момче живее с родителите си до крайпътна бензиностанция, далеч от света и от другите деца. То не ходи на училище, не проумява правилата, по които живеят възрастните, и все по-често усеща, че е различно от останалите. Когато разбира, че родителите му искат да го изпратят далеч, при по-голямата му сестра, то решава да избяга и да отиде на война, за да докаже, че вече е голям и се е превърнал в мъж. Но на платото високо над долината няма война. Има само тишина, аромат на лято, безкрайно небе и едно момиче, което се появява пред него като видение.

Тайнствената непозната му споделя, че се казва Вивиан и че не е обикновено момиче, а кралица на далечен замък. И тогава момчето приема безусловно своята роля на неин верен поданик. Двамата заедно ще измислят свой собствен свят, подчинен на други правила, в който невъзможното се превръща в постижимо. В царството на Вивиан никой не е странен, никой не е сам и всеки може да бъде такъв, какъвто е. Но зад игрите, тайните и безграничната фантазия се крие нещо много по-голямо: първото приятелство, първата любов и онова болезнено порастване, което идва, когато неусетно детството започне да се изплъзва от живота ни. Това е история за две деца, които за кратко успяват да изградят свят, по-красив от истинския, и за една среща, която ще промени живота им завинаги.