Нула време

„Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н.Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н.Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът.“ – Георги Каприев

„Нула време” е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една книга-утеха за крехкия човек с неизброимите му стремежи, с честата липса на вяра в себе си, с непрекъснатото усещане за безпътица. Книга за възможността животът да бъде друг, по-добър. Роман, който пренарежда и доизмисля митове, приказки, суеверия, вярвания и очаквания с една основна мисия: да промени Човека, да го преобърне откъм доброто; откъм безкрайната любовна среща. Всъщност Николай Табаков ни представя своеобразна възхвала на любовта, чрез която светът се пренаписва, за да се превърне в място на светостта и светлината.“ – Лора Динкова

„Романът на Николай Табаков „Нула време“ не се чете за нула време. Просто времето на прочита е притегателно неусетно. Пред изкушеното читателско око се взривява феерия от образи, галерия от „чешити“, калейдоскоп от цветни обикновени, редови личности, та до самия край на романа, който ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост. Малкият град оживява в „Нула време“, където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено примирие, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята неизбежност. Прочетете тази книга. Колоритният език, говорим и мисловен, тръпката на истинното и автентичното няма да ви напуснат до последния й ред. “ – Боян Биолчев