Чуй ме

„…Чуваш ли ме? Разгърни ме. Поспри. Послушай ме. Дали съм аз онзи глас, който чуваш понякога, когато затвориш очи и останеш със себе си. Дали съм случайност, дали съм твоята точна среща. Запознаваме се в най-подходящия момент. Можеш да бъдеш сигурен в това. Имаш нужда от мен. Повикал си ме и сега попадам в ръцете ти. Какво ще намериш тук? Всичко, което имаш нужда да чуеш. Да видиш, да докоснеш. Няма да те уча на нищо, само ще ти покажа. Ще те разведа в моя свят, който си прилича безумного много с твоя.“ Почти на 30, Силвия представя себе си като дете, което обича да се забавлява и обожава живота до безкрайност. Непрекъснато го затрупва с въпроси, а той така и не се уморява да й отговаря по милион различни начини. Последния път, в който го пита „какво ще ме направи щастлива и пълноценна“, превръща хобито й в професия. От малка обича четките, а сега има възможност да твори с тях не само върху бял лист. Дете на Уран, но се учи да живее на всички планети. Обича космоса, мистичното и пътуването. Мечтае за свят с повече емпатия и любов. Живее за думите и силата, които имат. Вдъхновява се от възможността чрез тях да записва уроците, чувствата и мислите на сърцето си.