Бели нощи

Мечтите и суровата действителност се впускат в битка за настоящето в повестта на Достоевски.

Фьодор Михайлович Достоевски (1821–1881) оставя след себе си незабравими романи като „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Братя Карамазови“, които го нареждат сред най-значимите философи и психолози в историята на художествената литература. В това ново издание е публикувана повестта „Бели нощи“, разглеждаща конфликта между мечтите и реалността.

Главният герой в повестта „Бели нощи“ е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки по улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите?

Откъс от „Бели нощи“ на Достоевски

Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да има само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябва да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора. Това също е младежки въпрос, любезни читателю, много младежки, но дано господ ви го праща по-често на душата!… Като говоря за разни капризни и сърдити господа, не мога да не припомня и моето благонравно поведение през целия тоя ден. Още от сутринта почна да ме мъчи някаква странна тъга. Изведнъж си внуших, че мен, самотника, всички ме напускат и че всички бягат от мен. Разбира се, всеки има право да попита: та кои са тия всички? Защото ето вече осем години, откакто живея в Петербург, и не съм съумял да завържа почти нито едно познанство.