Стъклената градина

Стилът, на ръба между поезия и проза, изключително наситен и с чести елипси… е резонансната камера на този синестетичен разказ, в който вкусът на брезовия сок се слива с мириса на мръсните длани, а звуковете и буквите на румънския език се преплитат с тези на руския.

В Кишинев през 80-те години на ХХ век самотно живеещата рускиня Тамара осиновява от дом за сираци момиченце, което нарича Ласточка. Години наред Ласточка трябва не само да участва в „бизнеса“ на властната си осиновителка – да събира и мие празни бутилки, но безусловно да се подчинява на строгите й предписания за добро и сигурно бъдеще. И да преживее детство, което преминава през психологически сложни взаимоотношения и травматични събития.

Написан като „роман за израстването“, „Стъклената градина“ разказва за формирането на женствеността и собствената идентичност, когато семейството е цял митичен квартал в Кишинев, чийто живот е белязан от съперничеството между две култури и два езика.

Една емоционална история, чийто сюжет се разгръща на фона на политическите събития в Република Молдова в периода на падането на комунистическия режим.