Когато бях произведение на изкуството

Младеж, на прага на самоубийството заради неудачния си жалък и анонимен живот, сключва договор с ексцентричен и жесток художник да остане жив, като в замяна позволи на художника да направи от него особена „дефигуративна” (обезобразителна) творба… Животът на младия мъж се променя, като художествен обект той получава известност, слава и внимание за сметка на свободата си…Но човешкостта е силна; тя се изтръгва от затвора на безформеността, суетата, парите благодарение на една любов, разцъфтяла посред този жесток, абсурден, убиващ свят…

„Винаги може да очаквате изненади от Ерик-Еманюел Шмит, един автор, който се наслаждава да дава воля на въображението си и измисля луди истории и романи. (…) Достатъчно е да последвате идеите на автора, от които понякога ви настръхва косата. Отплатата в епилога си струва: поредният неочакван драматичен обрат. „Когато бях произведение на изкуството” е всъщност готически роман, изпълнен с лека сатира и сарказъм към съвременните нрави, подчинени на разюздаността и изкушението на парите. Вплетената любовна история действа като глътка свеж въздух в един иначе безмилостен сюжет. Колоритни герои, отлични социални отпратки… Какво повече може да се иска от този очарователен писател? Книгата със сигурност се числи към добрата литература, а Шмит към галерията на изобретателите в литературата.” („Фигаро”, Ерик Оливие)