Червената тетрадка . Защо, Пампушко? Куфарът. Против самоотвержеността

Аранча Уретабиская казва, че като писател не се интересува от победителите или победените. Не се бори с вкоренени етикети, защото е безсмислено, а етикетите понякога имат и добра страна. Интересува се от обикновения живот, и смята, че истинската роля на човека, роден в драматичен, противоречив, абсурден свят, е да създава свои мечти, свой бунт, своя свобода. Заради равновесието и равноправието. Казва още, че обича да подарява на хората време. А това означава да даряваш част от живота си, да отвориш невидимата врата към слънчевата светлина.

Тя пише на своя роден език, еускара. В Страната на баските, еускара е езикът, който до преди век се е използвал единствено вкъщи. След драматични исторически и политически събития, днес той е не само една от нормите за национална идентичност, но и за икономическо развитие, култура и литература. Да се пише на еускара означава още и възможност да се говори за всичко модерно и актуално в развитието на западния свят. Аранча Уретабиская ни предлага литература, която не принадлежи към определен кръг. Тя не смята, че отговорите идват лесно, но е уверена, че винаги и непрекъснато има няколко участници в живота, които търсят. Тези хора никога не са много по едно и също време. Но има поне неколцина някъде и това е достатъчно, за да се спасят всичките. В този смисъл книгата, която предстои да прочетете е една модерна творба, написана от жена без предразсъдъци, свободна, доколкото е способен човекът да бъде. Поради финия поглед към света и неизчерпаемия поток на чувствата. Аранча Уретабиская е разказвач на истории, от които хората имат нужда...