Ние - същите

„Ние – същите“ е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова/Свилина. „Дишат мигове“ (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014), „Послепис“(2015).

Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх/Дихание – животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена – прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на Материята и вложеното в тях противополагане на Любов и Вражда: огън, въздух/ефир, вода, земя.

„В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде „разплакана душа от стихове и искреност“, Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия – независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура.

Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи/енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ – никой да го не намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура.“ – проф. дфн Димитър Кенанов