Толкова обичаме Гленда

Второ, преработено и допълнено издание на предпоследната творба на Кортасар - сборник с реално-магически разкази.

Какво още може да се пише за Кортасар, което вече да не е известно?

Известно е, че е аржентинец, роден в Белгия (1914), че от 1951 г. до смъртта си (1984) живее в Париж и че пише изключително на испански.

Известно е, че е признат за един от „големите“ на „латиноамериканския бум“ и на магическия реализъм.

Известно и безспорно е, че Кортасар е един от най-добрите майстори на разказа в световната литература.

Известно е, че в България са издавани почти всички негови романи и сборници с разкази.

Известно е, че този сборник е неговата предпоследна творба (Мадрид, 1981).

Неизвестно е, че в първото издание („Христо Г. Данов“, 1987) не бяха включени два разказа (по неведоми и досега причини), но те вече закономерно намират мястото си тук.

Неизвестно е, поне до момента, и държа да подчертая, че преводите от по-ранното издание са изцяло преработени и обновени.

Неизвестно е (или почти), че Кортасар е автор на забележителни тематични есета за разказа като жанр, който той своеобразно определя „като дом, като стая на фантастичното“, а в това оскъдно пространство „между реалното и фантастичното не може да има точно определена граница“.

Разказът трябва да е кратък, да е интензивен и напрегнат; трябва да завладее вниманието на читателя още от първата дума, докато с неочакван обрат го доведе до финала, и тогава вече се отваря вратата към една „друга реалност“, към междинната зона между всекидневното и фантастичното, между реалното и магическото.