Чакам в кафенето

„Наситена пластика и изящество видях в първите разкази на Биляна Генова. Характерно е нейното майсторство да прави обрати в повествованието си, което не на всеки разказвач се удава. Пиша тези редове с убеждението, че пред четящата публика се е появило ново име: Биляна Генова.“ Любен Петков, 2016 г.

„Разказите на Биляна Генова ми доставиха приятна изненада. С откровеността – смелия отказ от всякакъв литературен грим, с тънката иронична наблюдателност, с лекотата и внезапността на откритията си, с присмехулния, въздушен строеж на историите, които ми разказва, тя ме кара да вдишам времето, в което все още се опитвам да живея. Благодаря!“ Рада Москова

Мотивите в тези разкази се развиват като в музикална пиеса, която звучи в различно темпо и може да приключи с внезапен финал. Героите са художници и колекционери, венецианци и арменци, принцеси и пожарникари, крале и певци, учители и програмисти. Историите се разгръщат от ателието на Веласкес и площадите на Венеция до запустяла къща в Шишковци и литературния клуб „Перото“. Обединява ги деликатният поглед към изкуството като уникално, разместващо световете преживяване, към любовта като очакване, към живота като лабиринт, в който „изгубването е наслада“.