Вилево

„Вилево“ е роман, който изисква внимание, търпение и аналитично мислене от страна на читателя. Лука Бекавац предизвиква, поставя сложни въпроси и поражда сериозни съмнения и дилеми. Води ни по грешни следи и криви пътеки, оставя ни без достатъчно информация или поне такава, която в определена ситуация е от решаващо значение за разбирането ѝ, отменя принципа на причинно-следствената връзка, преобръща представите ни за пространството и времето, повдига въпроса за паралелните светове и възможностите за транскомуникацията и изцяло дестабилизира картината на света, в който живеем.

Романът се състои от три напълно разнородни части: „Август“, „След полунощ“ и „Маркович“. „Август“ е точен препис на четири монолога, свалени от повредена магнетофонна лента. Монолозите произнася момичето Теа, което заедно с по-голямата си сестра Елиза живее в изоставена къща във Вилево, недалеч от Осиек, през 2109 г.

Втората част на романа е представена във вид на диалог на двете сестри с трима събеседници от друго време, чиято самоличност не знаят.

Третата, заключителната част е научен труд за неидентифицирани сигнали по време на паравоенните радиовръзки, написан през 1947 г., посветен на темата за инструменталната транскомуникация. Този труд описва как трима нелегални водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 г. и по необясним начин установяват (и губят) комуникацията със сестрите, вероятно същите Теа и Елиза.

Книгата е носител на Наградата за литература на Европейския съюз.