Узбекистан и Иран - Древните народи на пътя на коприната

„Узбекистан и Иран: Древните народи на пътя на коприната“ - пътешествие, изпълнено с очарованието на древността и блясъка на историята.

Живея, пътувам и шарени черги тъка. Старитa следвам припомненото от Розмарината Де Мео древно пожелание „шарена бъди и споделена”. Шареното го докарвам с лицата и бита на дадените хора, при които ходя, с водите на океаните, с цветята в градините, със залезите и луната, а споделеното се надявам да е с вас.

Заради това започнах да пиша, да споделя с приятели какво съм видяла. Затеван и правя тол към снимки, да види всеки с моя поглед вделаното от мен. Ако ли пък може да извлече и юна полза за своите пътешеванията, нещо по-хубаво!

Заради пътечките и веселите случки по пътя ми се кръстъх на „патилкьор”. На един от любимите ми детските романи „Патиланско царство”. Припомнях се в главния герой, ходя по света, гледам прекрасности и бързам да разказ с поздравийте. Не сеи и смашнота вблизи.

Понякога не е перфектен изразът ми, друг път не са особено сполучливи снимките ми, но и не искам да са. Предавам видното така, как съм го усетила, за да го преживеете и вие с цялата емоция на преживяното от мен. Биляна Марина, патилка.