Незабравена София

„Незабравена София“ е различна от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани.

Иначе схемата на историите е позната – в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, предчувствия и исторически факти, които правят разказите му тъй самобитни и характерни.

Виждаме горестната фигура на Виола Каравелова, която нощем вие по софийските улици, за да търси своя изчезнал съпруг, проследяваме трагичната съдба на семейството на Алеко Константинов, който в продължение на 5 години губи родителите си и трите си сестри и още повече се удивляваме на неговия талант, навлизаме в болезнената същност на българската гражданска война, която ескалира с взрива на „Св. Неделя“ и продължава да тлее и до днес, усещаме сенките на руските шпиони, които продължават да се разхождат между нас и до днес, срещаме се с Рембрандови старци, с хора, чието фамилно име сме забравили, хора, живеещи в периферията на системата, проявили смелостта да не участват в нея, да не й съдействат, да не станат нейни слуги.

Когато затворим книгата, си даваме сметка, че не знаем – авторът повече за миналото ли ни говори или за днешния ден?

Теодора Димова