Улица Въртообръщало

„Улица Въртообръщало", представлява формално погледнато сборник с отделни литературни произведения, които обаче изграждат съдържателни и смислови връзки помежду. Съдържаща три новели и четири разказа, книгата потапя читателя в свят, в който реалност и фикция са изкусно преплетени и създадат един динамично развиващ се и завладяващ разказ. Обект на вниманието в първата новела Улица „Въртообръщало" е житейското кръстовище, на което се пресичат пътищата на двама души. Остарявайки, егоцентричният художник с прякор Гарвана става все по-проклет и отчаян. Йордан тъкмо навлиза в своите 30 години и постепенно започва да разбира родителите си – едва сега, когато вече е късно и не би могъл да ги срещне. Всеки от тях събужда у другия нещо, чиято липса е усещал – бащата и сина. Разговорите с Гарвана за живописта и фотографията, които се преплитат и разгръщат взаимно, го въвеждат в нов свят на вдъхновение. Във втората новела „Госпожа Рейвън" символната фигура на гарвана съпътства възрастна жена, която се справя с ненаказаното зло с помощта на магическите си способности. С фантазия и хумор новелата отвежда към актуални въпроси – Къде е границата между добро и зло? Какво е справедливостта? Има ли разлика между идеята да победиш злото и да я превърнеш в акт на реално действие? „Родена в един слънчев ден" – останало само в света, едно дете търси баща си през граници, през приключения, през срещи и раздели. Драматичните обрати следват един след друг още от раждането ѝ, но тя никога не губи своя слънчев поглед към живота. Дълбочината на повествованието прозира през иронията. Майстор на увлекателния разказ с неочаквани обрати, авторката умело преплита елементи на магическото и съновиденията с ежедневното съществуване. Реалност и фикция съвместно изграждат художествената тъкан на изложението.

„Ключът към всичко в наратива на Анна Топалджикова е понятието „въртообръщало" – „дума, която не може да се измисли в будно състояние". Художникът, наричан Гарвана (не без връзка с Едгар По), няма за кога да се обръща от хоризонта на годините си, но дните му като че ли непрестанно се обръщат, наслагвайки различни ситуации и състояния. А промяната е видима най-вече в младото му протеже Йордан, дори в неговия портрет – различни лица в движение, поразбъркан пъзел от изражения. Разказът става все по-сюрреалистичен, а сънищата се превръщат в ярки картини. В един от случаите на статива на Гарвана оживяват тясна уличка, висока стена и пейка с възрастен мъж и табела с надпис „Улица Въртообръщало". Тази тема за „превръщането" преминава и през новелата „Госпожа Рейвън", където госпожа Хортензия, бивша учителка, дълго не може да откъсне очи от червения изгрев, докато „късче безплътна черна материя се откъсва от един облак, разрошен от вятъра гарван долетява като черна сажда, прокапала от небесната печка". И каца на перваза. Което е началото на друга сюрреална история, с много Едгар По и черен привкус."