Палечко

Класическата поема на Валери Петров, прекрасно илюстрирана от Иван Димов, е истински подарък за читателите - малки и големи.

Из „Палечко“:

Колко е студено, колко светло утрото!
Синкаво и розово в стаята е вред,
на крака си никак не усещам кутрето,
пъстрото бърдуче пълно е със лед.
А отсам по джамчето приказка позната
някой е изписал със перце нощес:
веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.
От камбанки хиляди, звън се чува. Гледа:
клончета и пилета - всичко от сребро!
Със брадица сребърна иде един дедо.
- добро среща, дедо! - дал ти бог добро!
Палечко му казва: - дедо, изведи ме!
Дедото му казва: - гледай онзи пън,
с три поклона три пъти го викни по име
„сушкун-стружкун-крушкун“ - и ще си навън...
Ала тейко вика: - я недей се мая,
а носи секирчето да го наковат!
Ала майка вика: - и тавата дай я
да я калайдисат, хем ти е на път!
И аз слагам чергата, дъхвам си на пръста,
слагам си кожухчето, свирвам със уста:
и наяве почва приказката пъстра -
Палечко отново тръгва по света...