Жената, която чакаше

Романът разказва историята на жена, която чака своя любим. Разказвачът размишлява върху нейната самота, спокойствие и тяло, осъзнавайки, че никаква диалектика на душата не е в състояние да изкаже тайната на този живот — живот, прекалено светъл и болезнено простичък в сравнение с анализите на разни многознайковци. Наблюдава жената в затънтения край на руския Север, в села, които изглеждат сякаш живеят след изчезването на режима и падането на империята, където остават само златистият варак на върбовите листа върху черната повърхност на езерото, първите снегове и безмълвието на Бяло море. Жената в дълъг военен шинел върви край брега и спира до пощенската кутия на кръстопътя.