Жената и мъжете, които бях

„Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх.“ Александър Секулов „Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите.“ Проф. Христофор Караджов „След тези стихове заспах старец и се събудих бебе. Отдалечиха ме от времето и света, разместиха фибрите ми, изтърбушиха меридианите ми. Скоротечно разфокусираха ехото ми, издълбаха стенанията ми. Но ги почувствах и като стриптийз на сълза, и солфеж от свечеряващи се птици. И ги отнесох в организма си без никаква съпротива, с тоталното усещане, че не мога и не искам да ги махна от себе си.“ Елин Рахнев „Две думи само: Димана Йорданова. Две думи само, събрани в една: ПОЕЗИЯ. Това е.“ Тома Марков