Пътешественик и лунна светлина

Романът Пътешественик и лунна светлина (1937) е признат за модернистичен шедьовър и за най-важното произведение на Антал Серб (р. 1901), придобил голяма писателска слава. Високо оценяван и като историк на унгарската и световната литература. Завършва живота си трагично. През 1943 г. е изпратен в трудов лагер, а в началото на 1945 г. е пребит до смърт и погребан в общ гроб. Романите на Антал Серб са сред най-добрите произведения на второто поколение на литературното движение Нюгат. През 30-те години на XX в. са издадени: Синтия (1932), Кучето Мадлон (1934), Легендата за Пендрагон (1934), Любов в бутилка (1935), Третата кула (1936), Герданът на кралицата (1941).

Пълното описание представя идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Младоженецът Михай ненадейно се превръща в беглец от съпругата си Ержи, от примката на зрелостта по дирите на спомена за младостта. В стремежа си към друг избор в живота се сблъсква с философски предизвикателства. Влечението към смъртта от младежка игра се превръща в съдбовно преживяване. Балансира го чувството за хумор и самоирония във великолепното представление на културната и духовната история на Италия.

Цитат от книгата: „Вероятно защото бяхме толкова интимни, че не можехме да флиртуваме и не можехме да се влюбим един в друг. За любовта е необходимо разстояние, за да могат чрез него влюбените да се доближат. Доближаването, разбира се, е само илюзорно, защото любовта в същността си отдалечава. Любовта е полярност - двата полюса на света с противоположни заряди на двамата влюбени.“