Преддверието на светлината

Ще се завърнем, щом настъпи Есента, в една прекрасна вечер заедно с последните светкавици, когато по всички брегове на залива последните лъчи на слънцето огряват мъртъвци, положени във синкави гробове. Часът ранява с трънчета от светлина металното крило и в този миг изгрява зеленикава звезда. Зелени сокове избликват. Изведнъж пред нас в настъпващия мрак се появява нежната страна, обляна в светлина, населена с девойки, и тази гледка ни пробожда право във сърцето като златен нож.