Театърът

Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, авторът предлага на актьорите по-скоро практически, отколкото теоретични насоки, подчертава значимостта на публиката в театралното общуване и достига до интересни наблюдения за първичния, емоционален характер на драматичното преживяване.

Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в „Театърът“ той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство – идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват – всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет.