Моне

Наричан „принцът на импресионистите“, Клод Моне (1840-1926) променя представите за предназначението на боята върху платното. Предизвиквайки вековната традиция, Моне не се стреми да предаде само реалността, а самия акт на възприятие. Работейки на открито с бързи, импулсивни щрихи, той изследва играта на светлината върху цветовете, шарките и контурите и начина, по който тези визуални впечатления попадат в окото.

Интересът на Моне към това пространство „между мотива и художника“ обхваща и преходния характер на всеки образ, който виждаме. В любимата си серия с водни лилии, както и в картините с тополи, стогове сено и катедралата в Руан, той се връща към един и същ мотив в различни сезони, различни метеорологични условия и по различно време на деня, за да изследва постоянната изменчивост на нашата визуална среда. Тази книга предлага съществено въведение в творчеството на художник, чиито творби едновременно размишляват върху предназначението на картината и времето, и по този начин безвъзвратно променят историята на изкуството.