Храмът

Храмът е стихосбирка от Росица Милкова. В повечето ѝ стихове присъства думата „храм“, сякаш търси опора в място, където може да бъде себе си, да призная кого е обичала и защо, и кога е грешила. В представите ѝ храмът не е само сграда, той е пустиня, море, небе, път, душа, дете, любим и най-често любов.

Мистиката на непознати земи, култури, общности е много вдъхновяваща и плодотворна. Затова и пътуванията ѝ са в основата на стихосбирката. Храмът е винаги с нея, но за да стигне до него, трябва да стъпи на пътя, а той знае къде да я отведе.

Хората, които среща, играят огромна роля в написването на стиховете – те я провокират, извисяват, утешават, омиротворяват и най-важното, те са нейната муза.

Цветовете, ароматите, вкусовете, усмивките, болката, красотата, звуците – всичко може да я вдъхнови, ако вибрациите им са на еднаква честота, затова в разказите си използва приготвянето на чай като водеща нишка.