Поразените

"Поразените" от Теодора Димова ни връща към един от тъмните периоди в българската история - непосредствено след събитията от 9.IX.1944 г., когато мнозина са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след преврата.

1 февруари 2016 г. беше мразовит ден. Бях на възпоменанието пред паметника на жертвите на комунизма в градината на НДК. Не можеше да се стои дълго на едно място, дъхът ни излизаше като пара. Пред паметника имаше около двеста човека, увити в шалове. Самата аз се бях вледеила. Лица от държавната власт нямаше. Като че ли беше частна панахида. Като че ли жертвите нямаха нищо общо с нашата държава. Като че ли ни е станало по-удобно да живеем без памет. Почувствах се тягостно в ледената, кристална февруарска утрин. - Откъс от послеслова в книгата "Поразените".

Пълно описание

Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.

Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.

Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.

Но поразени ли са наистина „Поразените”? Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете. В какво се изразява поражението и в какво победата? Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: „…силата ми се в немощ напълно проявява…”. Кой е по-силен в очите на Бога – този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?

Оформление на корицата: Дамян Дамянов (картината е на Марк Шагал)