Историите на една номадка

Светът е нейният дом, непознатите стават нейно семейство - историята на съвременните номади

Аз съм съвременен номад. Нямам постоянен адрес, нито вещи – освен тези, които мога да нося със себе си. Рядко знам къде ще бъда в следващите шест месеца. Обикалям света без план, водя се от инстинктите си. Доверявам се на хората, които срещам, и постоянно се възползвам от възможностите, които случайността ми поднася.

Хората са моята страст. За разлика от традиционните номади, когато отивам някъде, се установявам да живея сред местните достатъчно дълго, за да мога да споделя всеки миг от ежедневието им. Искам да опозная сезоните на живота им и да заслужа доверието им, за да ме дарят със своите тайни. Живях сред хора в сламени хижи, спах в позлатени дворци, почитах различни божества с изящни церемонии и се потапях в мрака на черната магия. И навсякъде по света готвих редом с жените на техните огнища.Водя и обичам своя номадски живот от един ден през 1986 г., когато на четиридесет и осем години, на прага на развод, се огледах и си помислих: Трябва да има повече от един начин да се живее.Ето го.