Сцената е моят дом

Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа – завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър “Възраждане”, с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия – Бургаския – напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото пљ остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните песни за деца и възрастни. Близо тридесет пиеси съм написал. И почти всяка е свързана с поезия и музика. Не всичко публикувам тук – нямам време и възможност да възстановя толкова много песни, арии, дуети... Реших да публикувам и двата свои анализа на “Хамлет” и “Чайка” – скандални постановки, които (боже, колко отдавна!) взривиха театралната критика. Някой ден ще напиша голямата си книга за театъра, за всичките тези години, в които сцената бе моят дом. Дано времето ми стигне... Недялко Йорданов