Снежната пантера

По следите на един вълшебен призрак

Въздухът миришеше на метал, твърдата миризма не предразполагаше към нищо, нито към разходки, нито към връщане. (…) Имах правото да дишам, единствената вулгарност, която ми бе позволена.

Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон „Снежната пантера“ с награда Renaudot (2019).

Съществува връзка между изминатия път и това, което ще се случи. Застояването на едно място е генерална репетиция на смъртта. Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата й светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.

Оригинално заглавие: La panthère des neiges; Sylvain Tesson;

Превод: Евгения Динкова.